Www.asian-hot.com %D1%C7%D6%DE%CE%DE%C2%EBbt D.c.%D7%CA%D1%B6%BD%BB%C1%F7%CD%F8%C2%DB%CC%B3

Ge Chickswimsuit It 15344 Chick Swimsuit Pencho Slaveykov - Bibliography

Ge Chickswimsuit It 15344 Chick Swimsuit

Пряко от затвора Каравелов се хвърля в борбата, високо държащ в ръка знамето, на което са написани горните три принципа, станали отпосле заповеди в хъшовския катехизис. И десетина години наред той стои гордо на своя пост, и тежко и горко ономува, който не се кланя на негова Аллах. Тоя Вотан мята своите убийствени стрели върху всичко, що му се изпречи и което му се струва, че иска да пречи. Цял рой немили-недраги скитници, и в себе си и в света, наобикалят гръмоотвержеца и му помагат в разрушение и градеж, помагат на тогова, който сам би понесъл всичко на своите плещи - затова е велика силата му, крепена от велика вяра. Между другарите му личат имената на обоготворяваните и днес и во веки Левски и Ботьов, които без него не биха били те. Те не му помагат само словом и делом в прокарване неговите планове и мисли; те му помагат и на вярата в себе си, и на вярата в успеха на кипящата борба. Защото не веднъж са налитали вождът размисли и съмнения. Особено Левски в това отношение е бил ценен другар на Каравелова. Че живеящ и проповядващ между народа, той е служил като непосредствено звено между емигрантът и онзи народ, когото Каравелов е напуснал още дете и за когото е живял дълги години само в блянове, знаящ много добре неговите неволи, но не знаящ силите и потребностите му.

Каравелов всякога е говорил и писал, че народа трябва да се надява сам на себе си и че само онзи народ, който сам извоюва свободата си, е достоен за нея, ще знае що да прави с нея. Една велика истина, несъобразена с действителността, с нравствените и физически сили на оногова, комуто това се е говорило, но в когото се е вярвало, че той е такъв, какъвто нам ни се ще. Немили-недрагите, които са се роили около Каравелова, като пчели около кошер, са му бръмчали все за това, което сами не са знаели, за които волно или неволно са се лъгали, и достигнали са да уверят Каравелова, жадния за такава вяра, че техните буйни желания, измами и фантазии са - истината на живота отвъд тих бял Дунав. Едничък Левски е бил в състояние да каже отвъддунавската истина, но на великият апостол са пречили за това неговата апостолска вяра и слабото познанство на ония хора, с които той е имал работа и които са експлоатирали неговата велика наивност, наивността на Христа, на извънреден човек между обикновените хора. Между митари, фарисеи и добичета. Положението на Левски отсам е било същото като положението на Каравелова отвъд Дунава, в света Ромъния, в обетованата земя за немили-недрагите. Наистина, той е виждал и слушал много неща, които са го уверявали в успеха на делото, на което е посветил живота си - но и той, като Каравелова, е имал слаба наблюдателност, още по-слаба способност да анализира и схване същински виденото и чутото. Повече поети отколкото борци, те все за виденото и чутото приказват, все от видено и чуто се вдъхновяват, но никога не проникват в него, никога не обелват ябълката, за да видят сладка или горчива е средулката й.

Но идва ден - и "цирея узрява". Идва ден - и действителността направя сметка на измамите и самоизмамите. Идва ден - и Левски се озовава на бесилката, предаден от тези, на които се е уповавал.

Идва ден - и цял рой дейци, патриоти, енергични борци (на които истинското име е нехранимайковци) заговорват с истинския си глас. И този истински глас - покача един на въже, претрошва на друг костите, откарва трети към малоазийските крепости, прогонва четвърти в пусто Влашко.

А в пусто Влашко е другаря на обесеният апостол, бил нему подкрепа, както и той на него. Прогонените донасят Каравелову вест след вест, една от друга по-ясни, по-резко видящи налице отвъддунавската истина.

А тя е: Народа там не е такъв, какъвто го мислим, какъвто си го представяме ние тук. Когато неговите представители, неговата интелигенция е лишена от нравствена и физическа мощ - какво остава за масата, за стадото? Съмнението спохождало не веднъж Каравелова, вбива сега безжалостно нож в сърцето му. Ето ви един интимен свидетел за раната от това съмнение, която с думи, с "дано" не се лекува:

Ти ми казваш, зимбил цвете,
Че не можеш да блестиш,
Че студове, че ветрове
Ти не дават да цъфтиш.

Успокой се, мой зимбилко,
Ти ще видиш ясен ден,
А ази ще да завена
Още крехък и зелен.

>Мене гонят ветровете
С свойта страшна мокрота
И хората с свойта глупост
И с своята простота.

А най-много ме преследва
Мойта собствена душа,
Защото ми препятствува
С "дано" да се утеша.

Каравелов се сепва. Но мълчи. Той мълком преглъща горчивия хап. И пак продължава да пее старата песен, все на онзи познат глас. Пее - до едно време. До когато неговите вчерашни и днешни адютанти почват пак да говорят за народно въстание, за "узрял цирей", за дошло време. Но сега той зема думата, но ни проповед, ни "дано" се чуе из устата му. Каравелов е имал рядко между хората благородство, да се отрече - от своите учения, от своите измами. За да се изпълни още веднаж истината: извънредните хора носят трагедията на човешкия живот.

И довчерашния водач остава сам - довчерашните му другари-братя подемат хорото на своя глава: да го изиграят на главата на народа.

А останалия сам възвива колата и тръгва да носи тор на народната нива, да подготвя почвата за сеитби и жътви на бъдещето, което поне в това е сигурен, - няма да измами своите работници.

А не се мина много и той видя това, което не очакваше, видя родния си край освободен, тъй както не мечтаеше, тъй както не можеше да предвиди ни той, ни милион други. Но борба, беди и съмнения подкосиха без време живота му. Ако беше дотраял до наши дни, той би казал: сега дойде време да почнем борба за свобода! Че освободените имат много повече нужда от свобода, отколкото робът.

Между хероите на миналото, Ботьов носи еднакъв кръст. И той като Славейкова и Каравелова, дава поезията си на пряка служба на обществото - наполовин на тогавашното, наполовин на въображаемото бъдеще.

Къса, но славна е неговата деятелност като борец. И ако не бе загинал тъй рано, той наверно би взел пътя на Каравелова. И той беше достатъчно благороден, за да стори това. В сравнение е цариградските деятели, емигрантите са знаели твърде малко своя народ, материала, с който са искали да градят палата на бъдещето. При очертанието на кризата у Каравелова, аз вече говорих за това, тук го поменавам пак при изтъкването на факта - че Ботьов стана без временно жертва на това незнание или недоразумение, ако щете. Фалиментът е неизбежен при фалшиво водени сметки. Недостатъчно внимание се е обръщало досега у нас на безсмъртните думи на Ботьова, на неговото изтрезвяване:"Онова, което съм мислил и работил през целия си живот, два дни бяха доволно да го опровергаят, да покажат моето дълбоко заблуждение."

А тия думи са цяло откровение. Но добре или не добре познавали народа си, тяхната дейност - пряка или непряка - е в служба на тоя народ. Макар и в друга посока, и те са имали същото credo като цариградчаните.

Над цариградчани и над емигранти няколко копрали по-високо се издига Ботьов като поет. Той е надраснал времето си, и само ранната му смърт побърква да го имаме в пълния разцвет на таланта му. Докато Каравелов и Славейков са се вдъхновявали изключително от служене роду си, Ботьов излиза далеч пред тях, и от служене роду си преминава пряко на служба изобщо у - рода человеческаго. Любопитното е, че тая си служба той разбира като служба само у оная част от человечеството, за която той има може би понятие, но я знае още по-малко, отколкото своя собствен народ, или въобще с унижените, оскърбените и онеправданите. Вземете, например, стихотворението му Борба и се вгледайте в неговия оригинален край 

Тъй върви светът! Лъжа и робство
На тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
Ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
Царство на подлост, разврат и сълзи,
Царство на скърби - зло безконечно! -
Кипи борбата и с стъпки бързи
Вървим към своя свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"

Тоя не съвсем ясен край се свършва с една твърде ясна и енергична закана: хляб или свинец! - известната закана на безработния народ, може би много права, но съвсем криво прилепена тук, като завършък на душевната трагедия на един човек, възмутен от божиите и световни наредби. Тая неиздържаност на Борба, инак едно от най-енергичните стихотворения на Ботьова, е в зависимост от общата неиздържаност на Ботьовата мисъл, тъй като изворът й е чувството, поетическото настроение, а не логиката, разума. Такива неиздържаности на мисълта са нещо обикновено у поети, у които въображението предваря умът. Но даденото Ботьово стихотворение, освен това е писано на два пъти, види се под две различни настроения, та затова може би, началото води към изток, а краят своеволни се отбива на юг.

Анархизма е квасът на повечето стихове на Ботьова, както и на прозата му. Това го резко отличава от неговите съвременници. Обаче на тоя анархизъм изворът не е разума, а чувството, а пък за другаруването на такъв анархизъм с патриотизма няма особена пречка. И ние виждаме ясно как живеят задружно в тая душа неща иначе диаметрално противоположни: Борба, Молитва, На Гергьовден - и На прощаване, Жив е той и пр.

Откъм мисъл поезията, както и публицистиката (в стихове или проза) на Ботьова, макара да е изпреварила времето си, не представлява особен интерес, нито в бозна как оригинална. Но поезията в тия стихове ги спасява от участта на тенденциозните стихове, за които няма свръхсрочна служба и които доживяват най-много до инвалидна пенсия. Колкото Борба, Жив е той, жив е и да не са издържани, все пак техния патос, общото впечатление от тях ще ги поддържа и кредитира чак в далечно бъдеще. - Малко е поетическото наследство от Ботьова, но голямото наследство от другите не може да се мери с него. И както казва Нитче: малкото е отличително качество на най-доброто. Не Ботьовите идеи - които могат да правят особено впечатление само на гимназисти и български социалисти - а поетическото облекло на тия идеи е, което е увличало нас, сегашните, които при все това не сме гледали на Ботьова като на идеал, а като на един синур, който трябва да се премине... и който в много неща е заминат, преживян. Но нищо преживяно ние няма да пазим тъй мило в душата си, както спомена за вдъхновения певец на Жив е той, жив е и на оная душевна трагедия на безпокойните изгнаници, добила такъв мощен израз в Майце си.

От поетите на миналото, Ботьов е най- свиден нам, че той стои най-близко до нашата душа. Живот и поезия у него са едно. За мнозина и едното, и другото е може би безумно. Но има ли по-дивно безумие от един живот-поезия? Ни една песен не е написана от Ботьова, която не е дело, която не е преживяна и обгорена от огъня на неговата съвест. Твърде силен е тоз огън, а поета твърде млад. И тъй става той нейна жертва, преди да свари да се уталожи. А иска ми се някак да кажа, че е може би по-добре - дето стана тъй, че той млад загина, тъкмо както сам не един път си е пожелавал. А веднаж с вещ поглед и предвидел... че, кой знае, другарите на Ботьова, закърмени със същите идеи и живели подобен нему живот, доживяха до лош край - едни побесняха, други избутляха недозрели. А той, който умря в бой за свобода, живял в непримирим бой със себе си, живее в нашето съзнание като най-вдъхновения певец от миналите дни. Упоменах вече какви са неговите идеи и че те не дават значение на поезията му. В тази поезия е разказана трагедията на младия безпокоен дух на певеца. Пусто и глупаво е наоколо му, нищо не дава отзив на глас искрен, благороден, и гневът на възмущението го обзема тъй, че погледа му мята искри дори и върху неговия собствен брат. В подобно едно положение и настроение П.Р. Славейков написва <Не пей ми се, меланхолично тих протест, а Ботьов своята песен В механата, най-ядовития изблик на възмущение какъвто досега има в нашата поезия. Изобщо Ботьов би могъл да се назове поет на възмущението. В това е главният елемент на неговия характер. И като всякой млад, той често се възмущава от неща, които заслужават най-много една усмивка. И това подбива цената на човека у поета. Но на младото вино не бе оставено време да поправи грешката на своята младост, да се уталожи, и то се разля преди да прекипи. А преди да стане това, неговия поглед на проницател биде открит и той прогледна и видя своята смърт и живот след смъртта. Само пророчеството, което съдържа Жив е той, жив е, възвисява поезията на тая Ботьова песен, която и без това е едва ли не най-хубавата песен на поета, пълна с дивни картини из нашия живот и природа, на които Балкана пее своята "хайдушка песен" и в която има стихове буйни и великолепни. kGe Chickswimsuit It 15344 Chick Swimsuit Pencho Slaveykov - Bibliographyu Pink%20Puncher%20%B4%BF%B0%D7%C5%AE%D7%D3%B8%DF%C9%FA gGe Chickswimsuit It 15344 Chick Swimsuit Pencho Slaveykov - Bibliographyg u Chick Swimsuit