searchs%D7%EE%BA%ECAVN%C5%AE%D0%C7asearchcsearchа Goodies G Chickswimsuit o Chickswimsuit i Chickswimsuit ssearchцsearchG Chickswimsuit osearchisearchs
л Chickswimsuit C Goodies i Chickswimsuit kD.C.%D7%CA%D1%B6%BD%BB%C1%F7%CD%F8-%5B%D7%DB%BA%CF%C2%DB%CC%B3%5D-%B9%D8%B1%D5%D7%A2%B2%E1+%B9%FA%B2%FA%C6%AC%2C%B8%F7%B9%FA%C8%FD%BC%B6%C6%AC%D7%AA%CC%F9%C7%F8+w Chickswimsuit m
u
t Chickswimsuit дsearchCd%2Ec%D7%CA%D1%B6%CD%F8+%CE%DE%C2%EB%D4%AD%B4%B4%C7%F8i
ksearchw Goodies m Chickswimsuit uisearch Goodies Goodies osearchd Chickswimsuit es D.C.%D7%CA%D1%B6%BD%BB%C1%F7%CD%F8%20%D1%C7%D6%DE%D3%D0%C2%EBssearchasearchcsearchп Goodies C Goodies ic Goodies swD.C.%D7%CA%D1%B6%BD%BB%C1%F7%CD%F8-%5B%D7%DB%BA%CF%C2%DB%CC%B3%5D-%B9%D8%B1%D5%D7%A2%B2%E1%20BTm1u Chickswimsuit tsearchв Goodies G Chickswimsuit o Chickswimsuit i Goodies s
д
а
пряко само напредничави и полезни за обществото идеи!
С такива възгледи, имащи известно оправдание само в даден исторически момент, руските едновремешни критици извършиха цял преврат в своята литература, за временна полза на своето общество; но сериозното художествено творчество не се поведе по техния ум, и истинските руски художници на словото, като Тургенев, Толстой, Достоевски, спечелиха трайни победи и в своето отечество, и далеч вън от него. Само второстепенни таланти, ограничени и във възгледите за своята задача, си привързват таланта и ума о временни партизански начала и обществени тенденции - и в това отношение те добре правят. Те извършват пряко онова, и само онова, което е странична работа на сериозните художници. Обикновено те умират, докато са още живи, т. е. с изживяването на даден исторически момент, те изфирясват из съзнанието и из паметта на хората. Der Mohr hat seine Schuldigkeit getan, der Mohr kann gehen - това е съдбата на ония художници, чието сърце подяда червея на публицистиката, които не наблюдават живота освен от някой низък бинек на пазарището.
Нашите поети не са се хвърлили току тъй урбулешката под влиянието на руската литература. Родството на езиците е привличало лесно вниманието им към тая литература, а главната им тенденция е била най-сгодна за възприемане от нашите поети, тъй като нашия живот наложително е изисквал такова служене от своите представители, помимо влияния и насърчения отвън. И нашите поети - верни чада на епохата - едва ли инстинктивно би могли да проумеят иначе поезията освен като оръдие за пряката цел на времето. Твърде рядко - и явно е, че случайно - поезията служи на своя живот, както напр. народната песен. И тая поезия е една обикновена ратайкиня, приставена у крайно нелюбезни господари, които като я експлоатират, не й оставят дори да си отдъхне, да познае и тя, че има собствена воля и право на свое съществуване.
Но дали е могло да бъде иначе по онова време, в ония обстоятелства? Не, защото самите поети не са могли и не са желали това. Ето напр. Славейков. Всички го зоват поет и сам той се смята за такъв, но сърцето му го влече съвсем другаде, за друго той копней. Борбата, обществените разпри са негова елемент. Когато не по своя воля той се види далеч от тая борба - положение най-добре дошло за един поет, че то му дава възможност да се предаде на онова, що му е по сърце - той унива: "Аз не намярвам в друго никаква прелест на живота вече, и ако, за зла участ, аз не се осетя наново на този труд и живот ("бурния граждански"), страх ме е да не метна петалите в задушливия круг на бездействието..." По природа нашите бащи са били борци; животът, а и всяко дело в тоя живот са разбирали като борба, и то борба в твърде определен смисъл, диктуван тям пряко от времето. Като на средства в тая борба те са гледали и на ония неща, на които едва ли някому сега би дошло на ум да ги зема за такива. За Славейкова дори и любовните песни, т. е. песните, в които се дава израз на чувства най-интимни, отстранени от пазаря на живота и тъй да се рече, анти-социални, и те са оръжие в борбата за национално самосъзнание. Куриоза не е малък, но ние сме в епоха на ренесанс, когато и куриозите са най-естествено нещо. И наистина тия песни извършват превъзходно службата, на която авторът им ги назначава - т. е. изместили са турските и гръцки песни, които тогавашната младеж е пеяла, - но що ново внасят те в ония души, от които изпъждат чуждите? Нищо. Те връщат пак старите пропъдени съдържания, но само че сега в друга премяна - български вместо турски или гръцки език. И съдържанието им е тъй отвратително, че самият поет на старини, когато прибира песните си за крупно издание, без милост ги измита из тетрадките си, както вече отдавна ги е измел из паметта си. Само няколко от тях прибира той, но и тях подлага на такава външна и вътрешна дезинфекция, че те изглеждат сега не на преправени, а на изново написани. И от тях лъхти дъхът на нашето време.
От издадените напоследък песни от Славейкова, колкото те и да са малко в сравнение с онова, що е написал той, изпъква ясно образа му като поет и борец. От тримата поети на миналото Славейков е най-разнообразен в темите и формите при тяхната обработка. В историко-литературно отношение той заема преднина пред тях, и ако Ботьов, пряк негов ученик в много неща, го е отминал далеч напред по глъбината на своето поетическо чувство и конкретността на въображението си, все пак поетическите похвати у Славейкова са по-разнообразни. И струва ми се, че няма да сбъркам, като кажа, че Ботьов е надминал Славейкова като поет, но не и като художник.
Твърде малко са поетическите творения на Славейкова, които прескачат отвъд синура на времето си, които и днес би могли да се четат като поетически произведения, а не да се сматрят само като документи за литературното ни и обществено развитие. Поезията, както и другите дела на Славейкова, естествено, се подразделя на три групи, тъкмо според трите течения на обществения ни живот в минали дни: училище, черква, политическа свобода. При тях скромно се свива една четвърта малка групица поетически творения с чисто индивидуален характер, лични изповеди, чисти от каквато и да е обществена тенденция. Но по сърце на нашите тогавашни хора са били само ония от песните на Славейкова, в които те са чували ехото на своите дневни борби и интереси. Дори и когато от тия песни еква гневния глас на бореца против сами тях.
От всички негови дела и думи духа вятъра на времето - патриотическия вятър на втората половина от току-що миналия век. Тоя вятър не е същият, що вее из отвъд Дунава, от поезиите на Ботьова и Вазова. Той не е вихрен, а меланхолно тих, не дразнящ тъй нервите, но настрояващ на размисли. Песните му предават главната нишка на настроението на епохата, песимизмът на нашите борци от миналото, песимизъм активен, тъй характерен за хората, които ги няма вече. Бодрия дух се рве към дело, към подвиг; ни сердара го души, обстоятелствата го мачкат. Комуто е задуха в тая сфера, нему пътят е отвъд Дунава, дето се пеят свободни песни и се мре херойска смърт. Отсам се живее по-тихо, по-спокойно, но затова се живее истинско херойски. Така е живял певеца на
Не пей ми се. И защо ли да пея
в тез години аз в каквито живея!
Как се пеят славни песни за стари,
тамо дето днешните са заспали?
Той не само се зарича да не пее, но и да не дигва пръст за борба, че
ожесточен, пощада му не рачих -
"Да тегли, думах с яд, нел’тъй мъжди."
Народ такъв за друго недостоен,
освен за мъки нужди и тегла,
неучен род, безсмислен роб, спящ воин,
що чака той за тези си дела?
А ни една стъпка, ни едно дело няма записани в сметката на неговия живот, които да не са вършени за обществена полза или поне с омисъл за такава. И няма обществена борба, в която той да не е стоял в първите редове. На залязване, към края на живота му, грохнал вече физически, него налитат гарваните на новото време и безмилостни кълват сърцето му, сърцето на стария ветеран. Наоколо му е пусто - и в обществото, и дома. Че по онова време в България върлуваше мор и свински бяс, от който всякой се спасяваше както и дето може. И един от синовете на Славейкова бе прогонен на чужбина, а друг в тъмницата изложен на най-гнусни и жестоки оскърбления от глутницата на онова време. Стария ветеран в това време почва да издава вестник ("Истина") под тежкия боздуган на стамболовската цензура, и запява пак песен за борба, вяра и надежда:
Срам томува, който тъжи...
Слава, във ръка с оръже,
който бди на своя пост!
В едно писмо (9. III. 1887) до най-малката му дъщеря ний намираме изразени най-ясно и резко темпераментът и убеждението на стария борец. "Аз съм вече много преминал и това ще прекарам (преследвания в Стамболово време). Който е бил големи тъпани, не ше да знае за такива спукани даарета, които му бият...Блазе на тия, които могат да покажат раните си за отечеството...Ти трябва да се гордееш с това, че най-ближните ти търпят малки неприятности, не за кефа си, не за някакво престъпленье, а за най-милото, най-свидното на всякой порядочен човек - за народа си и за отечеството си... Дерзай и не бой се, ни аз, ни братята ти няма да посрамим родът си ни отечеството си. Ние никога не сме му изменявали, нито сега в тия трудни обстоятелства ще му изменим..." mGe Chickswimsuit Fr Goodies Chick Swimsuit Pencho Slaveykov - Bibliographyn q y y D.C.%D7%CA%D1%B6%BD%BB%C1%F7%CD%F8-%5B%D7%DB%BA%CF%C2%DB%CC%B3%5D-%B9%D8%B1%D5%D7%A2%B2%E1+%D1%C7%D6%DE%D3%D0%C2%EB%D7%AA%CC%F9%C7%F8+%5B4992%5D Chick Swimsuit A jGe Chickswimsuit Fr Goodies Chick Swimsuit Pencho Slaveykov - Bibliographyf l A